Живей! Бързо!

...две неща
не можеш никога да върнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш
Петя Дубарова

Винаги ни обзема страх, когато заговорим за живота (си). Винаги! Защото често той е хаос- страшен, страхотен хаос. Понякога е мечта- несбъдната, недостижима мечта. Или е радост- бленувана, сънувана радост. А може би е нещо повече...
Винаги пропускаме малките неща. Винаги! Свикнали с големите сгради, големите шумни градове, големите булеварди, подритваме малката монета, не забелязваме малкото дете, не се радваме на малките неща. Така май ни отърва...
Винаги искаме. Винаги! Да сме най-добрите, най-богатите, най-успелите. И забравяме да си поискаме поне малко спокойствие, малко тишина и уют, малко топлина. Сякаш на никой не му пука за това...
Ала не само електрическата крушка ни дава светлина. Слънцето също. Забравихме ли как да се радваме на слънцето? Не само личният ни успех може да ни направи щастливи. Успехите на приятелите също. Забравихме ли как да се радваме на чуждото щастие? Не само огънят топли. Спомените също могат да топлят. Сърцето. Забравихме ли колко е важно човек да си прави спомени, които да са с него, когато му е тежко?
Струва ми се, че не осъзнашаме една голяма истина- нищо не се случва и не свършва просто така. Нито пък радялата е вечна, а хората- незаменими. И има неща, които са неповторими дори и само с това, че се случват само на теб и само веднъж в живота ти. И има хора, които са по-специални дори и само с това, че са (или са били) до теб при нужда.
Да благодарим и да бъдем благодарни- и това сме забравили...

И си мислим, че живеем. Добре?