Мъничка, най-обикновена призма държи в ръката си. Потрепва. В дланта й слънчевият лъч се превръща в изкряща многоцветна дъга. Светлина- необикновена. Като онази, която струи от самото сърце на бисера. Нали знаете, че само ранената мида ражда бисер...
Гледа- два бисера. Всъщност- две хубави очи. Невинност и топлота струи от тях. И много красота и чистота. Усмихва се. На мен ли се смее? Сълза. Тя рядко плаче и защо именно сега? Дете... Глъч... Плач... Сън... Но защо плачеш? Нали си беше забранила! Нали сълзите не бяха създадени за света на големите! Грим, много грим... Пак заличаваш следите от умора и болка. "Смисълът е не своята болка да предаваш, а чуждата да приемаш като своя", казваш. Нима?! Защо тогава търсиш отново онзи спасителен бряг на детството? Защо проклинаш живота, който не ти е дал възможност да се простиш с детството си. Не ти е позволил дори да запазиш детето в себе си! Боли ли те? Да, страдаш... "Нищо, така пречиствам душата си и ставам по-силна. А и нали само ранената мида ражда бисер..."
Искаш да си спомниш времето, когато прохождаше. Ако можеше щеше да се видиш хваната за ръката на мама и татко. Бано и неуверено пристъпваш, но не те е страх. Защото те те крепят. Още тогава са ти показвали, че ще ти бъдат бай-голямата упора в живота. Порасна. И осъзна, че светът, в който живееш, не ти харесва. А той е светът на майките и бащите ни. И тръгна да го променяш. Горката. Каква тежест!
Сега и ти на свой ред имаш дъщеря- твоят бисер. И разбра, че животът все пак дава втора възможност да изживеем детството посредством детството на нашите собствени деца. Днес спасителният ти бряг са двете хубави очи на твоето малко момиченце. Някой ден и тя ще порасне и ще рабере, че "ако бъдем хора вместо победители, ако бъдем честни вместо безразлични, ако сме толкова сърдечни колкото интелигентни, ако притежаваме толкова обич, колкото съмнения, ако бъдем щастливи вместо прави... То може би сме добри люде." И ще заслужим правото да вярваме в чудеса. И ще можем да бъдем и деца. И ще сме научени да обичаме "от тук до небето"...
И всеки път, когато поискаме, ще изживяваме нашата вълшебна Коледа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар