Два пъти до сега съм се питала защо ми беше да се захващам с журналистика. Първият-когато един господин ми каза, че ние "драскачките се занимаваме с това, за да трошим нервите на околните или в най-добрия случай- да си намерим богат съпруг". Вторият беше вчера, когато отидох в зала "Триадица" на баскетболното дерби между Левски и Лукойл Академик. В продължение на повече от час се напъвах да си спомня причината да искам да съм журналист. "Това ти беше мечта, Христина. Само това си правила, Христина. Само това винаги си искала, Христина..."- така се мъчех да се постопля, докато се опитвах да държа химикалката в ръцете си (естествено, не свалих ръкавиците, не че ми беше много по-топло, но все пак). Ако вън температурата беше -6 градуса, вътре в залата тя достигна най-много -3. Айде, от мен да мине- доближи нулата, когато левскарите изравниха в последните секунди и в залата хората живнаха и раздвижиха малко въздуха. На почивката не посмях да стана от мястото си- така де, до сега съм го топлила. В главата ми се въртяха само две песни, за които в други случаи никога не бих се сетила- "Ледено студено" и "Ледено момиче" (защо ли?!). Честно ви казвам- дори и в моментите, когато забравях колко ми е студено (доколкото е възможно да се забрави такова нещо) баскетболистите пак ми го напомняха- клетниците!- да играят по потници при този сибирски студ. Но както се казва- и това не е всичко. Входът за дербито беше 2 лева, "на промоция"- хем си гледаш баскетбола, хем в близката седмица ти осигуряват почивни дни- болнични!
Абе, хора, вие луди ли сте бе! Просто не разбирам напъните ви да направите баскетбола зимен спорт. Той не е! Или си оправете отоплението в залите, или от декември- никакви мачове!
PS Предлагам на журналистите да се плащат вредни. Така и така ни имат за вредители...
И между другото- мачът си струваше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар